Самородни елементи

Някои от двадесетте самородни елемента, съществуващи в естествен вид, образуват смеси с други елементи. Тези смеси са сеъзани само от физически сили - за разлика от съединенията, в които връзките са химични. Съставките на сместа по принцип - но не непременно -могат да се отделят по-лесно, от колкото тези на съединението. Например амалгамата е сплав от злато или сребро с живак; иридосмият (познат и като осмиридий) пък е природна сплав от иридий и осмий. Всички от изброените по-долу елементи се срещат в "свободно състояние" в съвсем малки количества. 

АНТИМОН (Sb)
Антимонът се лош проводник на топлина и електричество. Добива се главно от минерала стибнит, но се среща и в свободно състояние. Използва се в състава на различни бои, лакове и акумулаторни батерии. 

АРСЕН (As)
Арсенът е метал, който се използва за направата на сачми и транзистори. Най-голямите количества се извличат от арсенопирит. 

БИСМУТ (Bi)
След живака, бисмутът е металът с най-слаба електро- и топлопроводимост. Използва се във фармацевтичната и козметичната индустрия, както и за производството на огнеупорни материали. 

ВЪГЛЕРОД (C)
Въглеродът е неметал, който се среща под две форми (алотропи) в природата. Графитът е много мек алотроп, използван като „оловото” на моливите. Диамантът, другата алотропна форма на въглерода, е най-твърдата естествена субстанция. Въглеродът се среща също (като съединение) в карбонатите - включително въглищата.

ЖЕЛЯЗО (Fe)
Желязото е един от най-разпространените елементи в земната кора (5 %). Заедно с никела то се смята за основен компонент на земното ядро. Рядко се открива самородно желязо в скалите на Земята, но се среща доста често в метеоритите.

ЖИВАК (Hg)
Живакът е единственият познат метал, който е течен при стайна температура. Получава се главно от живачната руда цинабарит, но минимални количества от чистия метал се откриват и в свободно състояние. По-рано се е използвал в барометри и термометри, но сега тази употреба е ограничена. 

ЗЛАТО (Au)
Златото е широко разпространено, но се открива рядко в достатъчни количества, за да има търговско значение. Буците самородно злато са изключително ценни. След медта и среброто, златото е най-добрият проводник на електричество.

КАЛАЙ (Sn)
Калаят служи да предпазва други метали от ръжда. Рядко се среща в чист вид и се добива главно от минерала каситерит.

МЕД (Cu)
Медта е червеникав метал с добра електро- и топлопроводи мост. Реагира с много малко елементи. Използва се в електропроводната и електропреносната мрежа и е основна съставка в сплавите месинг и бронз.

ОЛОВО (Pb)
Оловото е лош проводник на топлина и електричество. То се добива главно от минералите галенит, церусит и англезит. Използва се в акумулаторни батерии и в сплави за припои.

ПЛАТИНА (Pt)
Платината е метал, който се среща предимно в медно-никелови руди. Намира приложение в стоматологията, бижутерията и в каталитичните конвертори на автомобилните ауспуси.

СЕЛЕН (Se)
Селенът е неметал. Той се използва в електрониката, за производството на фотоелементи и полупроводници, а също и на бои.

СРЕБРО (Ag)
Среброто е един от най-добрите електро- и топлопроводници. Използва се в сеченето на монети, бижутерията и електронната индустрия, както и за посребряване на прибори за хранене.

СЯРА (S)
Сярата е неметал, срещащ се в естествено състояние в райони с вулканична активност. Използва се за производството на фунгициди, барут и вулканизиран каучук.

ТАНТАЛ (Ta)
Това е рядък синьо-зелен метал, използван за производството на абразиви, както и на зъболекарски и хирургични инструменти.

ТЕЛУР (Te)
Също рядък метал, телурът се добива главно от минералите калаверит и силванит. Среща се и в свободно състояние. Използва се предимно като добавка за стомана.

ЦИНК (Zn)
Самородният цинк е много рядък - от него се откриват само микроскопични зрънца. Добива се от минералите смитсонит и сфалерит. Използва се в батерии и за галванизация на желязо.